Отец Йордан 2

Априлското утро в този ден беше в пълен контраст с нея. Игриви слънчеви лъчи, които проникваха през прозореца, галеха лицето ѝ. Бях вцепенен от случващото се в тази задна стаичка на храма. Усещах тежест в ръцете и слабост в краката. Затворих очи, а съзнанието ми си правеше мръсни шеги с мен. Лукавия шепнеше измамни илюзии, караше ме да си я представям друга – гола, с огнени къдрици върху раменете. Змии увити около глезените пълзят по краката ѝ нагоре към нежните ѝ бедра. Една свита на кълбо в скута ѝ, другите бозаят от гърдите ѝ, а той зад нея – Падналия. Желанието му да я обладае беше толкова силно. Копнее тя да бъде негова невеста, но Адът все още няма силата да я погълне напълно и да я сломи. Все още усещам съпротивата ѝ.
– Отче, Отче Йордан… по дяволите, съвземи се! – гласът ѝ ме изтръгна от злокобното видения.
– Йоанна, не ругай в… – опитвах се да звуча спокойно.
Преди да се опомня, тя постави ръцете си на врата ми точно под ушите. Палците ѝ танцуваха с бавни въртеливи движения, а другите ѝ пръсти нежно масажираха тилът ми. Усещах как напрежението отстъпва пред бавно нарастващата възбуда, която ефирните ѝ докосвания събуждаха. Повдигна главата ми така, че да я гледам в очите. Продължаваше да масажира, а движенията ѝ бяха така омайни, че можех да заспя в ръцете ѝ. Ако мога да избирам нека Ангела на смъртта дойде при мен в такова проявление. Тихото ѝ спокойно дихание и близостта на топлото ѝ тяло провокираше космите по врата ми да настръхват. Нямах власт над реакцията си, придърпах я към себе си. Ръката ми поставих във вътрешната част на бялото ѝ бедро. Само допирът с плътта ѝ ми беше достатъчен за да усетя стягане в стомаха и ануса. Главата си положих върху гърдите ѝ. Тя самата притискаше тялото си към мен, коприненият ѝ шал неволно се смъкна от главата ѝ. Опитвах се да преборя сухотата в устата ми и греховната влажност избила по члена ми. Ходещо противоречие бе тази ужасна жена. Не спираше да ме докосва по лицето, а пръстите ѝ… прокарваше ги мълчаливо през косата ми. Разумът ми настояваше да направя пореден опит да я отблъсна. Подпалените ми от сласт и похот слабините заглушаваха този глас. Нямах воля да устоя на желанието за интимност с нея, моята счупена блудница. Гледаше ме така, сякаш е най-нормалното нещо на света. Дамгосана публично развратница в обятията на моралния бранител.
– Нека си го подарил, Йордан, този миг близост, само миг…
Шепотът в ухото ми вкарваше такова напрежение в сърцето ми, принуждавайки кръвта ми да кипи във вените и да ме удървя до степен на вцепенение, карайки двете вени върху пенисът ми синеейки да оребрят повърхността му. Членът ми беше болезнено изтръпнал от очакване удобно да потъне в дълбините на вулвата ѝ.
– Само миг, Йоанна…
Душевните ми терзания бяха в яростен контраст с плътски ми желания. Топлината на прегръдката ми провокира в нея сексуална атака, за която не бях подготвен. Възседна ме, като ме обкрачи и удобно разположи в непосредствена близост до тялото ми съблазнителната си снага. Гърдите ѝ бяха плътно опрени в моите, момент на слабост и усетих езикът ѝ неканен, но не и нежелан. Целуваше ме със същата уста, с която беше духала на цигани и облизвала мръсните им ануси, но дори и тази мисъл не можеше да ме накара да я отблъсна. Проникнах с целия си език в устата ѝ, меките ѝ устни… впиваше ги жадно в моите, а брадата ми не я притесняваше. Притискаше се и безсрамно се отъркваше в скута ми. Възбудата ѝ беше толкова осезаема, че можеше да срине храма из основи ако я отприщеше напълно. Ръцете ми нямах контрол над тях. Пуснах ги надолу по гърба ѝ докато я целувах, обхванах дупето ѝ силно и започнах да мачкам двете полукълба на задника ѝ. Точката на пречупване дойде в момента, в който тя се опитваше да сподави сластните си стонове, прехапвайки устни .Тихите сподавени стенания караха краката ми да омекват. Не издържах и вкарах ръцете си под полите на роклята ѝ. Влагата между краката ѝ беше показател за насладата, която изпитваше. Не носеше никакво бельо, пръстите ми… вкарах ги вътре във вулвата ѝ. Усещах я, колко влажна и топла е. Не можах да устоя на желанието да ги оближа, напоени с нейната възбуда. Направих го. Имаше солено-стипчив вкус, който караше тестисите ми да горят и да се свиват. Докато тя скимтеше в ухото ми насочих ръката си към ануса ѝ. Тогава напипах метален предмет, който ми пречеше да проникна с пръст. Заопипвах го като слепец, докато тя не спираше да ме целува и да издевателства с тялото си над мен. И цялата възбуда се изпари в момента, в който познах формата на аналната ѝ играчка. Изблъсках я от себе си, потен и побеснял от гняв.
– Не си го направила, Йоанна! Кажи ми, че не е…
Завъртя се с гръб към мен и повдигна роклята си над дупето, като го изнесе предизвикателно към мен, а ръцете ѝ го разтвориха за да имам идеална гледка. Метално Разпятие, обърнато надолу, пазеше входа на ануса ѝ. Успях да я хвана за китката и извих ръката ѝ зад гърба, принуждавайки я да се наведе. Блъснах я върху близката маса, а ударът на крехкото ѝ тяло с тежката повърхност събори евангелието поставено там. Гневът, който ме обхвана, след като видях как беше поругала Разпятието, ме караше да виждам всичко в кръв. Исках да я нараня в този момент и усетих за първи път металния вкус на насилието, което исках да освободя върху нея. Щеше да си го получи, тялото ми притискаше нейното към масивната маса. Запретнах роклята ѝ така, че да оголя задника ѝ, а дланта ми стовари първия силен плесник по бялото ѝ дупе. Усетих я как подскочи, когато запалих чувствената ѝ плът. Върху дупето ѝ мигновено се отпечата следа от дланта ми. Втори плесник още по-силен предизвика в нея реакция, като след камшичен удар. Последваха още много плесници. Удрях я отново и отново, и отново, и отново… толкова силно, че дланта ми усещаше изгаряща болка и чувах учестеното ѝ дишане. Копнеех да я накажа. Възбудата ми ме връхлетя отново с брутална сила. Бях одървен до краен предел от властта, която имах да я накажа. Беше толкова задушно в това помещение, че въздух не ми достигаше. Свалих колана си и го поставих на масата пред нея. Желаех да усетя страха ѝ. Единственото което получих беше пренебрежителен смях. Щях да ѝ нашаря задника така, както заслужава. Първия удар, който приложих с черния кожен колан, я уцели в гърба. Последва втори и трети. Кръвта, която нахлува в главата ми и члена ми, ме лишаваше от трезво мислене. Не гледах къде я удрям – задника, ръцете, краката, гърба. Исках да я чуя, как ме моли за пощада. Несломима беше волята ѝ, а тялото ѝ реагираше с болезнено гърчене при всеки удар.
– Всичко ще приключи, когато се разкаеш! Разкай се по дяволите, Йоанна! – от устата ми освен ругатни хвърчаха и капки слюнка.
Поставих колана около нежната ѝ шия и затегнах примката. Пръстите ѝ мигновено се впиха в кожения ремък, за да се опита да го разхлаби. Не изпитвах никакво състрадание, копнеех само и единствено да я нараня. Дишаше на пресекулки, затруднено и бавно, въздух не беше останал в дробове ѝ. Не спирах да я задушавам и да стоварват силната си мъжка ръка върху женствените ѝ извивки. Гърбът ѝ беше плътно опрян в моя, зачервеният ѝ от плесници задник също беше притиснат в натопорченият ми член, който от възбуда можеше да гръмне. Съпротивата ѝ да се измъкне от примката около шията ѝ отслабваше. В този момент врата се отвори и отец Димитър влезе видимо шокиран от гледката.
– Йордан, Йордан… какво ще я…
Не го чувах. Блъснах я грубо върху масата и повдигнах роклята ѝ за да му покажа.
– Виж я, виж какво… – от възбуда не можех да говоря.
Изблъсках го грубо навън.
– Никой да не ме прекъсва! Стоиш и пазиш отвън, докато аз кажа!
Гневът в очите ми и в гласът ми не търпеше възражение. В момента в който се обърнах към нея осъзнах, какво бях направил. Рошава и зачервена, едвам дишаща млада жена. Почти я бях задушил. Бичувана, наказана и все така горделива. Докато я гледах, притока на адреналин, от който тя имаше нужда, я връхлетя. Високомерно вдигна глава и арогантно ми заяви:
– Днес, Отец Йордан, единия ще пречупи другия! Ще се изправим един срещу друг и ще видим, кой кого ще срине… Вавилон или Йерусалим?
Безсрамна жена, повлякла ме по пътя на духовния упадък. Беше ме накарала да изпитам чист и първичен Гняв. Хванах я за ръката и грубо я обърнах с гръб, като отново я разголих. Не бях забравил за гаврата с Разпятието. Хванах метала и усетих топлината, която кожата ѝ беше прехвърлили върху стоманената повърхност. Опитвах се да го отстраня от мръсното ѝ отверстие. Усещах, как анусът ѝ не позволяваше на стоманения плъг да бъде изваден. Не очаквах вакуумът, който се задейства. Симбиозата между плътта ѝ и метала беше толкова неестествена. Грубо и насилствено го извадих от ректума ѝ. В момента в който този разширител напусна ануса ѝ, тя се свлече с облекчение на колене в краката ми. Бях останал без въздух в гърдите, а в ръцете си държах метален анален плъг във възможно най-извратената форма. Въпросната гнусотия, както тя щеше да сподели по-късно, била специално поръчана и изработена в Германия, където успяла да намери перверзник с болна фантазия, очарован от изкривената и извратена естетика, която тя носела в душа си. Измайсторил ѝ и подарил анален плъг, вдъхновен от скиците на Х. Р. Гигер. Едва сега забелязах, че освен фекалиите покриващи блестящата му повърхност, имаше и кървави следи. Беше кървяла и получила анални разкъсвания, докато зловещия анален наказател бил в нея. Не е бил поставен за удоволствие, направила го за да издевателства над тялото си. Самонаказала се. Дишането ѝ беше бавно и тежко, коленичила в краката ми, докато го държах – тежък, окървавен и осран. Докато държах разширителя, чиято страховита форма и зловещ отблясък на метал будеха в мен само отвращение, тя пусна език бавно по стоманената му повърхност, докато ме гледаше в очите. Облиза човешката си мърсотия останала по него. Облиза го така, както… ще полудея от възбуда – перверзния ѝ поглед право в очите ми, докато засмукваше и лижеше аналния ѝ екзекутор. Фантазирах и я желаех в същата поза – на колене, и да ме гледа, докато членът ми е в грешната ѝ уста. Направи неуспешен опит да се изправи, но болезнените конвулсии, които разтърсваха тялото ѝ, причиниха огъване на колената ѝ.
– Какво ме накара да направя, Йоанна?
Не бях насилник и нямах оправдание за постъпките си. Коленичих до нея и я поех в обятията си. Диханието ѝ започна да се нормализира, но спазмите, които я връхлитаха, макар и отслабващи, не изчезваха. Свиваха я на малка човешка топка. Когато заговори, гласът ѝ беше тих и спокоен.
– Гняв. Отче, накарах ви да изпитате Гняв, изначален. Отдадохте му се на този първичен грях?
Прегръщах я толкова силно.
– Освободихте се от него и ви олекна. А сега представете си моя Гняв, без да имам никакъв вариант да го насоча и катализирам по някакъв начин. Задушава ме, Отче. Усещам тежестта му. Искам само да се освободя от него.
Можех да я държа така, докато свят светува. Аз се изправих и я прихванах през кръста. Стоеше права, но отпусната върху гърдите ми. Не спирах да галя косата, а тялото ѝ потрепна, когато докоснах гърба ѝ. Това, което моят Гняв щеше да остави, като отпечатък върху тялото, се усещаше още отсега.
– Можеш ли да седнеш, Йоанна?
Тя поклати глава. Направи няколко крачки до масата, където я бях повалил и удрял. Разтвори краката си, докато дланите ѝ стояха на масата.
– Съжалявам, Отче! Не мога да… съжалявам!
Видях, как урината ѝ се спусна в спираловидно опасващи струи около прасеца и тънкия ѝ глезен, също като змиите от видението ми. Докато уринираше под краката ѝ се събра малка локва пикня. Повдигна отново роклята си за да ми покаже, какво ѝ бях причинил. В първоначалния момент отместих поглед. Целият ѝ задник гореше в алено червено. Ударите със самия колан по бедрата ѝ бяха не по-малко брутални, но най-страшното беше зейналият ѝ анален отвор, наказан с подобие на инструмент на Светата инквизиция – метален разширител, който беше причинил анални разкъсвания. Широко разтворен, като дверите на Ада. Нямаше да може да седне с дни. Трябваше да облекча физическата ѝ болката. Движения с върховете на пръстите ми докосваха силно зачервеното ѝ дупе. Дланта ми, тази която ѝ беше нанесла ударите, сега галеше нежно. Бях внимателен и напрегнат. Всяко движение, което предприемах, се ръководеше от дишането ѝ. Регулирах спрямо това колко дълбоко поема въздух. Болката беше изписана на лицето ѝ. Езикът ми разхождах около зачервеният ѝ анус, а брадата ми провокира гъдел по меките ѝ задни бузи. Лек момичешки смях ме накара да се отпусна. Вкарах езика си внимателно в нараненото ѝ отверстие, облизвах и целувах лайняната ѝ дупка, като тя се изрази преди малко, а после щях да целувам икони и разпятия. Бях същия като нея и щях да омърся символите в които се кълнях, но нямах власт над себе си. Топлият допир на езикът ми с широко отворения ѝ анал предизвика едно мравучкане по врата ми. Тръпките от насладата, че мога да утоля този глад към най-мръсният ми фетиш и най-грижливо пазен в тайна, караха члена ми да изпитва нагнетяваща възбуда. Естествения ѝ аромат, който усещах от мръсното ѝ дупе, ме побъркваше. Желаех я и исках да проникна там, където не е редно – в душата и в ануса ѝ. Вътрешният ми глас ме подтикваше да извърша това греховно сношение. Езикът ми бавно, много бавно облизваше тази дупка, докато ръцете ми държаха бузите ѝ разтворени така, че да продължи да стои в тази развратна поза. Скандалните ми действия и душевния ми гнет ме водеха към помрачение. Трябваше да се овладея с огромно нежелание се отдръпнах от нея.
– Защо Йоанна? Защо го направи? Защо постави това? – и двамата гледахме към металния пръг.
Усетих я как опря гърба си в мен, търсещ опора. Прегърнах я през раменете, докато докосвах гърдите ѝ.
– Някои поставят силис около бедрото си. – говореше толкова тихо и спокойно.
– Йоанна, интелигентен човек си! Не ми казвай, че Браун ти е повлиял… този плагиат, преписал “Светата кръв и Свещения Граал”!
– Не, разбира се… обиждате ме, Отче! Приложих собствен прочит на самонаказването. – лекия ѝ смях сякаш успяваше да неглижира всяка ситуация.
Помогнах ѝ да легне на студения под, като аз направих същото и легнах срещу нея. Галех лицето ѝ, косите ѝ, извивката на шията, меката част на ухото ѝ, гърдите ѝ. Бях прекрачил всякакви граници и сега ще извървя пътя, по който тя иска да вървим. Ако това е пътя към Ада, нека бъде така!
– Помните ли отец Йордан, кога разбрахте коя съм, преди да се превърна във Вавилон, когато бях просто Йоанна?
Хванах бялата ѝ ръка, държах я в моята и оглеждах пръстта под ноктите ѝ. И днес е била там, както всеки ден. Помнех, разбира се. Историята, която потресе града ни. Посред бял ден пиян шофьор се блъска в колата на младо семейство и съпругът почива на място, а съпругата бременна губи бебето, губи семейството си, губи всичко само за миг. Скръбта ѝ имаше проявление върху лицето ѝ само за секунда, може би две.
– Йоанна, какво стана с делото?
И ето я отново възродена с изпълнено сърце с желание за мъст и гняв. Обясни, че делото ще се точи безкрай.
– Аз нямам, Отче, цялото време на света… сама раздавам възмездие!
Главата ми щеше да се запали от напрежение, а проклетата възбуда не отминаваше – само отслабваше и пак се засилваше. Членът ми колко пъти вече спада и става ще ме побърка тази жена от желание.
– Какво си направила, Йоанна?
Пръстите ѝ нежно танцуваха по лицето ми.
– Той не знае коя съм… не знае, че ми е отнел всичко и не ме позна. Аз се запознах с него и му станах любовница!
Гласът ѝ можеше да вледени самият Ад.
– Оставям го този, който ми отне всичко, да ме шиба, както иска, да ме удря, точно като вас, отец Йордан! Позволявам му всичко!
– Защо Йоанна? Защо го правиш? Целта ти каква е?
– Отмъщение, Отче!
Затвори очи и пое дълбоко дъх, а когато заговори гласът ѝ беше смущаващо спокоен.
– Жената беше облечена в пурпур и червено, украсена със злато, скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна със сквернота и нечистотиите от нейното блудстване.
Като в транс рецитирах заедно с нея, а когато отвори очи в погледа ѝ я нямаше светлината на душата ѝ.
– Скверност и нечистота от нейното блудство… нека ви помогна в тълкуванието. Болна съм, Отче! И коя е болестта, която ще приляга на блудницата Вавилонска? Мислете, Отче! Болест предавана, чрез разврат и похот!
Все едно ме поля със студена вода. Бях я целувал, бях облизал пръстите си, сочно напоени с тези секрети, а сега езикът ми доволно заврян и в разкървавения ѝ анус.
– И сега, Йордан, чудиш се дали съм те заразила? Уповавай се на вярата си, че Той те е опазил!
Хванах я за косата и я изправих с едно движение. Тя не оказваше никаква съпротива. Издърпах косата ѝ злобно назад, така че да мога да я гледам в очите. Тя не отместване поглед. Студените ѝ зелени очи проникваха в душата ми.
– Няма да получиш опрощение на греховете! Няма да ти го дам! Душата ти е мръсна и изгнила!
– Също като вашата, отец Йордан!
Блъснах я толкова силно, че тя падна.
– Защо Йоанна? Защо?
Смехът ѝ лазеше по гръбначния ми стълб, беше ме стиснал за гърлото.
– Защо само това питате? Няма божия справедливост, но аз ще раздам такава!
Бях изпаднал в тотален шок. Слушах я, като през тунел. Обясняваше ми как мие зъбите си с неговата четка, как нарочно хапе устните си до кръв, за да има рани в устата, когато му духа или го целува. Как си причинява дълбоки разкъсвания на ануса и вулвата, като за целта използва наказателната циганска група. Успяла да го зарази и виждала линеенето му.
– Искам да умира всеки ден от страх, че това е последния му миг на тази шибана земя! Да изпитва ужас от всеки вирус и инфекция! Да знае, че е прекалено късно за лечение и дните му са преброени! – задоволството ѝ скърцаше в гласът ѝ.
– И ще ми дадете опрощение за да ви докажа колко лесно, въпреки греховете ни, можем да получим място във вашия Рай. Ако откажете съпругата ви ще плати за вашата грешка, също като братовчедка ми!
Тежестта на думите ѝ стовариха върху раменете ми целия ужас, който можех да изпитам. Усетих брутално свиване в стомаха, а тялото ми отказваше да ме слуша.
– Прекрасна е вашата Мария… толкова чиста, крехка и невинна! Знаете ли и аз бях такава, когато бях…
Тя спомена съпругата ми. Ушите ми бяха заглъхнали от чутото.
– Не смей! Не си и помисляй да…
Видях я как извади телефона си. Показа ми я, познах я веднага… Мария – разхожда се в парка, а някой върви зад нея и я снима.
– Освен, Отче, че ще ми дадете опрощение, вие ще ме чукате тук, във вашия храм, на този свещен за вас ден, иначе… Мария ще бъде следващият Позорен стълб!
В главата ми мигновено преминаха една след друга картини на това, което Йоанна е преживявала, като Позорен стълб, само че в нейната роля е моята Мария. Спомних си за гаврите с уриниращите цигани, насилствените оргии, бруталните побои, които смразяваха кръвта ми. Зашлевих я толкова силно, че от устната ѝ потече тъмно червената кръв надолу по бялата ѝ брадичка. Отровната ѝ кръв. Нека кърви! Последва втори удар през лицето. Хванах я за шията и я блъснах толкова силно в стената, че главата ѝ отскочи. Болката, която ѝ причиних, я накара да постави ръце на тила, а когато ги махна те също бяха обагрени в кръв.
– Кажи на нещастника, който върви след жена ми…
– Нещастниците, Отче… четирима са! Ще убият ефирността и невинността ѝ! Чакат само да дам заповед за да я разкъсат!
Ударих я още веднъж и още веднъж.
– Изборът е ваш, Отче! Или ще се жертвате, заради съпругата си, или… молете се, молете на вашия Господ, нека изпрати ангелите си, които да я вдигнат на крилете си и я спасят от груповото изнасилване, което ще подпишете с отказа си! Четирима, по един за всяко малко отверстие, а някъде ще вкарат и два!
Докато тя се даваше в кървавите си храчки, аз сновях като ранено животно. Имах чувството, че храмът ще се срути върху главата ми.
– Трябва да вземете решение, Отец Йордан! Тик, так…
Чух съпругата си, която изпищя от екрана. Паднах на колене пред този звяр в човешки образ.
– Йоанна, не го прави! В теб има добро, ти не си… Мария не ти е направила нищо!
Гледаше ме от високо, а погледа ѝ бе напълно непроницаем.
– Аз също не бях направила нищо на никой, Отче! Решавай Йордан!
Даде ми секунди време. Чух я как нареди:
– Чукайте я, докато не я унищожите от ебане!
Показа ми кадър, как огромни черни ръце запушват устата на уплашената ми съпруга, докато други ръце стискаха малките ѝ гърдите. Изправих се и вкарах езика си злобно в устата ѝ. Целувах я така за да ѝ стане ясно, че няма да вложат капка интимност. Оставих я за секунда и тя отмени дадената заповед. Гледах я с цялата омраза на която съм способен, а тя отвръщаше с откровено любопитство. Хванах я грубо за китката – тази, която извивах и я блъснах на пода. Целия горях от желание да разкъсам плътта ѝ. Седеше срещу мен, безсрамно разтворила краката си, и прокара два пръста през възбудения си клитор. Исках да я гледам с отвращение, но между краката ѝ си беше прекрасна. Не можех да отместя поглед, нямаше нищо общо с гротескно разбития ѝ анус. Вагината ѝ в цялата си същност беше толкова изящна, свенливо прикрита зад големите ѝ срамни устни, а едва когато широко отвори крака можех да се насладя розовият ѝ клитор. Пръстите ѝ нежно го дразнеха и заобикаляха. Вкарваше два или три от тях вътре във вагината си и след това извеждайки ги потупваше клитора си. Не можах да устоя на порива да не го докосна. Вкарах двата си пръста във вагината ѝ. Влагата, която беше концентрираната там, ме одърви до кокал. С палец масажирах с бавни движения розовото топче на клитора ѝ, което в ръцете ми изглеждаше малко.
Диханието ѝ ставаше бавно и дълбоко, като с нея също се случваше нещо неизживяно.
– По бавно! – каза го толкова тихо.
Забавих движенията си върху клитора ѝ и засилих проникването с пръсти във вулвата ѝ. Не бях подготвен за момент, като този. Гърба ѝ се изви в такава дъга и помислих, че получава гърч. Силните ѝ конвулсии разтрепериха цялото ѝ тяло, руменината по лицето ѝ и неразбирането на собствените ѝ действия се четяха в очите ѝ. Засилих дълбочината на проникването и интензитета на движенията си. Последва още едно извиване на гърба и изненадващо изпръска в лицето ми силна струя течност. Лежеше по гръб с учестено дишане. Изправих я. Пръстите на ръцете си… заключи ги на врата ми. Ръката ми – едната през кръста, а другата продължи да проникна в нея с бързи и груби движения. Вкарах три пръста. Гледаше ме, все едно ме вижда за първи път.
– Колко силно можеш да държиш, Йордан?
– Какво трябва да държа? – я попитах.
– Лудост… удръж Лудостта ми!
Усетих как вътрешната част на бедрата лепнеше от влага и отзивчивост. Пръстите ми на топло и дълбоко в нея. Почувствах как през цялото ѝ тяло премина електричество. Колената ѝ се огънаха, а сексуална агония изгаряше снагата ѝ. Обърнах я с гръб, безсрамно подпрял отново надървения си член през расото в нейния задника. Езикът ми захапа рамото ѝ. Притисках я, докато свирех по този вълшебен клитор. Колената ѝ се огъваха… влажна и възбудена, свършваше в ръцете още веднъж и още веднъж. Бяхме изпаднали в готическо безвремие. Силна слабост я принуди да коленичи. Стоях зад нея, също на колене, като посрещах всяка вълна на всеки неин оргазъм. Стоновете ѝ ставаха все по-силни и възбуждащи. Запуших устата ѝ с ръка и продължавах да я докарвам до ръба. Мъжката ми суета, че докарвам жена до такъв екстаз, ме замая. Вавилон или Йерусалим, кой ще се срине – това беше въпроса. Усещах пропукването ѝ. Взех колана, който беше до нас, поставих го в ръката ѝ, като я накарах да го стисне с цялата си сила.
– Ще изкараме този бяс от теб, Йоанна! Довери ми се, вярвай ми!
Пропукване… още по-дълбоко. Отговорът ѝ ме докара до пълен екстаз.
– Вярвам ти, Йордан!
Не отмествах ръката си от клитора и продължавах да го галя и да се наслаждавам на реакциите ѝ.
– Виновника за нещастието ти… представи си го, дай му лице! – едвам говорех от възбуда в ухото ѝ. – Болката ти, яростта ти… свържи ги към колана, насочи гнева си!
Усещах увеличаващата се влажност между бедрата ѝ, но и друго усещах – беше отзивчива и откликваше. Свърши още веднъж в ръцете ми, изнасяйки дупето към мен.
– Виждаш ли го виновника? А сега удряй!
Помогнах ѝ да удари с колана към пода. Слаб удар. Последва втори и трети и още един… и още един. Удряше, като обезумяла и свършваше два пъти по-брутално. Не знам кой виждаше, не ме и интересуваше кой линчува… важното беше, че се освобождава. Усетих я така, както не съм усещал друг човек – плачеща, трепереща и възбудена.
– Нямаше да го направя, Отче… нямаше да нараня съпруга ви! Съжалявам, съжалявам за…
– Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудство! – Откровение на Йоан 14:8.
За да остане само тя… една истинска Йоанна. Обърнах я по гръб, наместих се удобно между краката ѝ. Расо, църковен ранг, брак, клетви – всичко да върви по дяволите! Целувките ѝ – нежни и отдадени, а езикът ѝ пъргаво се заиграваше с моя, като захапваше игриво долната ми устна. Къдриците ѝ – като бодлива тел по рамената ѝ. Очите ѝ – няма да ги забравя, докато съм жив! Поглед и сърце гласували пълно доверие. Взаимност, каквато не бях срещал дори в брачното ложе. Беше ми дала пълна свобода. Отместих роклята и извадих пулсиращия си от желание за сливане с нея член. Тестисите ми, заради строгия пост, бяха пълни и готови да гръмнат. Беше ставал и спадал толкова много пъти по време на тази изповед. Усетих я, как заключи краката си около кръста ми, а ръцете ѝ по лицето ми.
– Потъни, Йордан… потъни в мен! – шепнеше в ухото ми.
Членът ми за първи път почувства топлината идваща от плътта ѝ. Момента преди да го направя, усещането на пълна безтегловност. Когато агресивно си гмурец в спокойно езеро. Водата, която те приема и отпуска. Това усещане идваше от нея. Слях се с нея без да е необходимо да прониквам. Почувствах я и тя почувства мен. Поех дълбоко въздух и се отместих от нея.
– Не така и не в този живот, Йоанна!
Решението ми пареше в гърдите и скута ми. Цял живот щях да съжалявам за този избор. Помогнах ѝ да се изправи и приведе в приличен вид. Отдавна храмът беше останал само на наше разположение, восъчните
свещи тихо догаряха, а студеният мрак интимно ни беше прикрил. На прага на този храм ѝ казах:
– Йоанна, никога не бях ставал свидетел на изповед изживяна, преживяна и изстрадана. Опрощението ти зависи от отговора, който ще дадеш. Разкая ли се, Йоанна?
Мълчанието ѝ беше повече от категорично. Прегърнах я така, както баща непослушно дете.
– Не мога да ти дам опрощение, Йоанна! Не и докато не се разкаеш!
– Дадохте ми много повече, отец Йордан!
Видях я как изчезна в тъмнината. Три дни след случилото се вървях наравно до нея, държах я за ръка. Трябваше да я изпратя. Свещеника бунтар и развратната атеистка – така беше започнала нашата история и само ние двама щяхме да знаем как приключва. Вярна на себе си, но и толкова променена – дали беше успяла най-накрая да укроти бурята, която танцуваше в душата ѝ?
– Пътят на Сантяго… започваш ударно пътешествието си, Йоанна! Ще станеш пилигрим!
– Отче, не дърпайте дявола за рогата да не си променя решението! – каза го с чаровния си момичешки смях.
Искаше ми се с цялото ми сърце тя да го промени.
– Ще ми донесеш ли мидената черупка на свети Яков?
Пръстите ми навиваха къдриците ѝ.
– Ще ви я изпратя оттам Отче… обещавам!
Поех я в прегръдките си. Цял живот щях да съжалявам за взетото решение тогава. Плътските ми копнежи по нея още горяха в душата и скута ми.
– Време е, Отче… трябва да тръгвам! – успя да прошепне в гърдите ми.
Поех дълбоко дъх за да вдишам за последно този аромат на Развратна Девица и отстъпих крачка назад.
– Ще се моля за теб, Йоанна.
Дланта ѝ на лицето ми, усмивката ѝ спокойна и смирена.
– Знаете, че не вярвам в него, Отче!
Очите ѝ оставаха капани и клетник като мен навеки в плен ще им остане.
– Това не значи, че той не вярва в теб!
Пое въздух и се насочи към неизвестното, оставайки ме самотен.
– Какво вярваш, че се случва с нас, когато умрем, Йоанна? – провиквайки се след нея правех последен опит да я задържа още малко с този въпрос.
Типичната ѝ арогантност имаше отново проявление.
– Нищо, Йордан!
Инатливо момиче! Живота, колкото ѝ да те превива, няма силата да те пречупи – си мислех. През рамо ми даде отговора, от който имах нужда.
– Но Нищото е прекалено дълго време, в което да не се случва Нищо… нали така, Отец Йордан?

КРАЙ