Отец Йордан 1

Тя винаги правеше впечатление не само на мен, а и на всички с които се разминаваше, когато преминаваше през главния портал. Главата ѝ високомерно вдигната, походката ѝ уверена с твърди и непоколебими крачки, а стойката ѝ гордо изправена. Присъствието ѝ беше осезаемо на всички нива, а силата ѝ – носеше я, като самурайски меч. Преминаваше през цветната алея и заставаше пред вратата на църквата “Свети Георги Победоносец”. Млада жена, поела кръстоносен поход срещу религиозното лицемерие. Винаги носеше дрехи, които да покрият плътта, и прилично скриваше шията, ръцете и гърдите си. Ще си каже човек – смирена християнка, но спускаш поглед надолу… черни джинси със скъсани колена, по тялото ѝ, като го очертаваха по най-провокативния начин. Краката ѝ изваяни, а задника ѝ… да ме прощава Господ, но задника ѝ колко греховни мисли събуждаше във всички мъже! Никога не я бях виждал да цапа лицето си с модерните багрила. Спорех с нея, когато ѝ направех забележка:
– Отче, моите скъсани дънки са голям трън в очите на всички, но огромните златни кръстове, върху изложени на показ женски гърди, на които клетия разпнат Христос се люлее и подскача… не, това не е проблем… така може да се влезе в храм! – ми отговаряше.
Не беше местна, виждаше се от далече… възпитано, интелигентно момиче. Косата ѝ до раменете, кестенява… въпреки младостта ѝ забелязах сребърните кичури от бели нишки. Лицето ѝ чисто и нежно. Откъдето и да я погледнеш… Мадона! Докато не си отвори устата и оставаш, като ударен от трифазен ток. Как от тези розови венчелистчета излизат тежки и вулгарни думи:
– Мразя го и в червата вашия Бог! Отче, един ден ако го има и застана срещу него, Ада ще му се стори Рай!
Тежко щеше да ми е. Беше постила… най-суровия и тежък вариант на Великденски пости – този, който само ревностните християни изпълняваха. Отричане от всички земни удоволствия, без алкохол, без блажна храна и без секс. Млада и хубава жена, изкарала повече от 40 дни на хляб и вода… и с това тяло за упадъчни щения, без секс! Смирена Христова послушница, която щеше да буди възхищение, но истината беше друга – атеист, от най-яростните, това беше тя! Често спорехме в църковния двор. Такъв сблъсък на различните ни мнения доведе до днешната патова ситуация – безверница, преживяла 40 дневно пречистване. Колко пъти губеше почва под краката си… световъртежи, главоболия, загуба на тегло. Помня как веднъж почти припадна. Обяснявах ѝ, че ще преминава през фазите на скръбта. Толкова бесове живееха в душата ѝ… тормозеха я, линчуваха я, докато в един момент беше спряла да се бори с тях и им се отдаде. Душевните ѝ демони се разтанцуваха, когото я засипваха с клишета. Неволно и аз го бях направил. Когато се изправи го направи прекалено бързо… беше, като колос с глинени крака. Тялото ѝ не я слушаше, а в очите ѝ за първи път видях колебание.
– Йордан?
Винаги се обръщаше към мен с нужното уважение. Този миг не бях свещеник, не бях Божии служител, бях просто мъж… и в този момент имаше нужда от мен, само и единствено като Йордан. Сривът ѝ чисто физически усетих в момент, когато очите ѝ срещнаха моите. Успях да я прихвана през кръста, когато тялото ѝ се отпусна. Вдигнах я така, както се вдига спящо дете. Беше хубава, но човек който я познава няма начин да не забележи повяхването в нея – тъмните кръгове под очите, бледата ѝ плът, отслабналата ѝ снага. Но ината ѝ да докаже нещо на някой – това беше горивото, което палеше кръвта ѝ, а яростта ѝ даваше сили. Не признаваше поражение. Внесох я в храма на ръце. Търсех с поглед някой, който да ми помогне. Живко беше църковен четец и певец. Спусна се веднага с бързи крачки към мен.
– Отче Йордан, какво се случи? Вавилон, добре ли си?
Поех си дълбоко въздух.
– Тя има име и то не е Вавилон!
Живко примигна и се опита да се оправдае:
– Знам, просто всички я наричат… – погледа ми беше достатъчно красноречив и не му позволих да продължи.
– В Божия храм се обръщаме един към друг с имената си, а не с прякори!
Рождената ѝ дата, определила името ѝ… Йоанна. Неверница, носеща име на Светеца Предтеча – фанатично религиозната ѝ баба наложила и разпоредила, че тя ще носи само и единствено това име. Когато се запознах с нея я попитах, дали знае какво означава.
– Анна на иврит означава “милост”, а Йоанна в превод означава “Бог е милостив”!
Общата ѝ култура по Християнска Теологията имаше стабилна основа, заради въпросната баба.
– Не беше милостив към мен вашия Бог, Отче!
Сега всички я наричаха така – “Вавилон”. Погрижила се разгулния ѝ скандално развратен начин на живот да се превърне в градска легенда. Сравниха я с Блудницата Вавилонска и я дамгосаха с това име, което тя носеше измежду лицемерните праведни хорица. Гледаше от високо на тях с насмешка, високомерно и горделиво. Денят беше специален, а не обикновен делничен… Велики четвъртък! Заедно избрахме това да бъде денят на нейната изповед. Стоеше на прага на храма в междинно състояние между този и онзи свят. Погледна към небето и затвори очи за секунда. Полъха, който разпиля косата ѝ, беше като милувка. Пое дълбоко въздух и прекрачи храма, без да се прекръсти. Често ми правеха забележки съсухрени старици, които с езическите си ритуали, останали от архаични времена, омърсяваха вярата ми размахвайки моралния показалец. Не трябвало да я допускам до храма, след като езикът и душата ѝ бяха отровени от жлъч.
– От скръб! – ги поправях.
Безгранична човешка скръб, унищожила обичащото женско сърце. Тази скръб я беше превърнала в арогантно циничен безбожник. Изгубена душа, плачеща за спасение – това виждах аз. Околните, те виждаха друго… бях получил мъмрене от висшестоящи духовници. Неприличната близост на душите ни отдавна беше дала поводи за мръсни клюки. За същите тези “добродетелни люде” бяхме свещеника бунтар и младата атеистка играещи си на “Последното изкушение”. И за да бъда честен пред себе си и пред Господ търсех компанията ѝ. Беше впечатляваща млада жена, пътувала много, наслаждавала се на всичко, което живота ѝ предлагал, гребяла не с шепи, а с широко отворени ръце! Обичала и раздавала щедро любов, без да иска нищо в замяна. Интелигентна и Господи да ме прощаваш, хубава! А днес беше повече от това. Подчертаваше всичките си предимства и го правеше по отдавна забравен начин… със стил и класа! Носеше рокля, зелена, плътно обгърнала тялото ѝ, а дължината беше прилична – до коляното. Черните ѝ обувки на ток арогантно потропваха. Имаше татуировка над лявата пета с надпис на латински “VENI, VIDI… AMAVI” – нежна татуировка, изписана красиво. Образец на изгубена женственост от отминали векове – това беше тя. Младите ѝ гърди равномерно и спокойно се повдигаха, когато вдишваше, а приличното деколте на роклята само загатваше, какво се крие под ефирната материя. Бялата ѝ дълга шия беше обсипана с малки тъмно кафяви бенки, точно на извивката под лявото ѝ ухо. Крехкият ѝ кръст беше създаден да приляга на силни мъжки ръце. Нощно време ме тормозеха греховни мокри фантазии. В съня ми идваше смирена и гола да се отдаде и покае. Сутрешните срамни петна по бельото ми и избилата солена пот ме караха да се чувствам мръсен и грешен. Господ или Лукавия бяха избрали да тестват волята ми чрез нея. Тя наистина беше моето “Последно изкушение”, а аз се опитвах да гледам на нея само и единствено, като на изгубена душа. Погледите ни се срещнаха. Електричеството, което нагнетяваше въздуха в храма, идваше изцяло от нея. Първичен грях от плът и кръв… метри ме деляха от нея. Караше ме да усещам тръпки по гърба. До мен застана отец Димитър.
– Трудно ще ти е Йордан… бива си го момичето! Направи го, ще получи божието опрощение и ще ти натрие носа!
Желаещи да чуят изповедта ѝ бяха всички свещеници, но зад нравствено поучителните им желания прозираха мръсни копнежи на стари развратници. Не разбрах защо тя избра мен – беше ли съвпадение или не?
– Само ако изповедта е искрена, изстрадана и е донесла разкаяние… само тогава ще получи опрощение! – му отговорих.
– Йордан, тя не идва тук за да се разкае… тя идва за да си разчисти сметките с Господ и ти ще бъдеш изкупителната жертва! Ще се моля за теб, братко!
Похотливите погледи на присъстващите мъже мисловно я обладаваха по най-мерзостен начин. Моралната инквизиция в лицето на порядъчните им съпруги беше произнесла присъдата – виновна! Дръзнала да живее по собствени правила и незачитаща обществени норми. Погледа ѝ беше спокоен, гледаше право напред в мен, метри ни деляха един от друг. Пристъпваше смело към мен, поклащайки предизвикателно бедра. Знаеше, че я наблюдават. Поведението ѝ будеше неодобрително клатене на глави, а още не беше отворила уста. На по-малко от три метра от мен…
– Готова ли си Йоанна, да се изповядаш? – въпросът ми би смутил всеки.
Изисквах истина. Никой не се беше престрашил да бъде изцяло искрен и да изкаже гласно греховете си в присъствието ми – опитваха се само да хвърлят прах в очите ми. Погледът ѝ беше прям и смел. Вдигна арогантно глава, а усмивката ѝ игрива, като на палаво дете.
– А вие Отче, готов ли сте да ме изповядате?
Беше приела хвърлената ръкавица за дуел. Разстоянието помежду ни беше само няколко крачки.
– Какво ще изповядаш, Йоанна?
Не отместваше зелените си очи от мен.
– Гняв, отче… – крачка към мен. – Гордост… – направи още една крачка.
Движеше се като хищник, дебнещ плячка за кървав пир.
– Завист и Суета, Отче Йордан! – тялото ѝ беше толкова близо до мен.
Виждах го в очите ѝ – Падналия, намерил чисто сърце в което да обладае.
Пламъците на восъчните свещи около нас затанцуваха и усещаха това, което тя беше вкарала в Дома Господен.
– И любимия ми грях Отче… Похот!
Топлината на тялото ѝ беше в пълен контраст със студа в очите ѝ, който все още не беше стигнал до сърцето ѝ. Усетих копнеж по нея. Исках да я прегърна, да взема болката. Желаех я, но не по християнски, а по мъжки… исках да я обладая! Тя копнееше само да ме потопи в човешка мърсотия. Беше ме предупредила:
– Похот в най-чистият ѝ вид… скандална, гореща, перверзна похот! Готов ли сте Отче?
Диханието ми беше тежко и дълбоко. Знаех, че тя ще удря с всички налични оръжия. Нямаше какво да губи, а такива жени бяха най-опасни – ще удря без срам, без милост, без колебание и без лъжи. Блясъкът на Луцифер беше запалил такива греховни огньове в душата ѝ.
– Косата, трябва да я покриеш! Знаеш, говорили сме как трябва да се случи всичко…
Сне копринения си шал от шията си. Ароматът, който това ѝ движение освободи, ме удари силно в душата и слабините. Бях свят мъж, но все пак мъж. Аромат на девица и грешница. Носеше ухание едновременно и на чисто тяло и омърсена душа, или обратното… трудно можех да реша. Опитвах се да усмиря греховната сладост, която изпитвах докато я наблюдавах, как покрива косата си.
– Знаеш ли, защо се извършва покриването на косата?
Тя вдигна поглед.
– Заради блудници, като мен, Отче. Всички жени отдали се на похот бивали подложени на унизително остригване на косите, но в храмът всички са равни, и курвата и девицата, а за да бъдат уеднаквени трябвало да покрият главите си, без значение какво се е случвало между краката им.
Сподели, че баба ѝ така ѝ е казала… обичала да ѝ разказва притчи.
– Религиозна глупачка беше баба ми! Господ не съществува, а Раят е приказка с която ни приспиват още от деца!
Усещах любопитните погледи, насочени към двама ни. Поставих дланта си на гърба ѝ, без да си давам сметка този ми жест как ще бъде изтълкуван. Посочих ѝ вратата, която стоеше в ляво от олтара.
– Ела тук… ще се изповядаш! – отворих и задържах вратата, за да влезе първа.
Момента, преди да влезе, усетих неволно докосване на ръката ѝ върху слабините ми, само за секунда. Никога не беше проявявала неуважение, може би се бях заблудил. Усещах възбудата, която се настаняваше в скута ми. Трябваше да я прогоня. Затворих вратата зад гърба ѝ.
– Йоанна, преди изповедта знаеш… трябва да ти прочета молитва, а ти трябва да бъдеш искрена и откровена!
– Ще бъда Отче, обещавам! Ще бъда искрена до болка! А след като чуете цялата история трябва да ми дадете опрощение, нали така? Постих, гладувах, не мърсувах, не се осквернявах… след като призная греховете си получавам опрощение и някога свети Петър отваря вратите на Рая и хор от ангели пеейки ме приветства, нали така? Отче, нали така… без значение какви съм ги свършила? Аз, Отче, освен тези грехове ще се погрижа за натрупам и още!
Посочих ѝ масичка, на която беше поставено Светото Евангелие и кръст.
– Трябва да се прекръстиш три пъти, да целунеш кръста и да кажеш името, с което си кръстена.
След като изслуша молитвата, тя целуна кръста и седна на един от двата стола. Моят беше поставен точно срещу нея, за да мога да я наблюдавам.
– Успя, Йоанна, направи го! 40 дни строг пост… най-строгия!
Спокойната поза, в която стоеше, я правеше още по-нежна.
– Не Отче… остава ми тримеренето на Разпети петък и едва тогава ще съм успяла!
– Ще бъде тежко, но вярвам в теб, че ще се справиш!
Усмихваше ми се без ирония.
– Ще успея Отче Йордан и тогава, след като съм взела причастие, вашият Бог няма да може да ме отпъди, чисто и просто, защото съм постила и съм била искрена в признанието си на тези ми действия. Нали така? Нали с това ни държите за ташаците, образно казано? Пак ви питам Отче Йордан, готов ли сте?
Играеше си с мен. Бях завършил и Психология методите ѝ за сплашване бяха, като извадени от учебник. Наблюдавах я мълчаливо. Затвори очи за секунди, дишаше спокойно, а когато ги отвори нея я нямаше! Тази срещу мен не беше Йоанна, това беше Вавилон!
– И когато приключа с изповедта ще ме чукате! О, ще ме чукате… тук и днес! Но нека не бързаме, нека всичко върви по реда си!
Бях останал без думи.
– Гняв, отче! Казах ви, че искам да изповядам Гняв към родителите ми…
Слушах я, а през лицето ѝ за момент премина сянка на срам, само за миг. Щом има срам в нея ще се боря за душата ѝ!
– Гневът е тежък грях, какво поряжда твоя?
Започна да ми разказва, как е искала някога да се омъжи девствена, да намери този специален мъж, който да получи отдадеността и невинността ѝ.
– Чичо ми се погрижи това да не се случи, Отче!
Кръвта ми… усещах я как препуска през вените. Разказа ми как системно е била изнасилвана от брата на баща ѝ. Как влизал в стаята и запушвал устата ѝ с белите ѝ гащички.
– И без никаква подготовка или любовна игра пореше малкото ми дупе с дебелия си кур. Блъскаше ме толкова силно, че не мога да реша кое ми причиняваше повече болка… самото изнасилване или срамът! – беше брутално подробна.
– Йоанна, няма нужда от всички детайли.
Усмихна ми се.
– Но Отче… ако ви кажа, че чичо ми ме е осквернил, тогава каква представа ще добиете за самия грях? Не, ще чуете всичко… важно е да съм искрена!
Споделяше, как да я насилва в дупето му е било любимо, а след това да ѝ подава изцапания с фекалии член в устичката ѝ. Запушвал и е носа и го е държал, докато се е борела за въздух. Чукал я е злобно, докато устата ѝ не посинеела, а ако се съпротивлявала… два плесника през лицето ѝ били достатъчни да се напишка! Чукал я е в устата така, както е искал да чука жена си, но тя била гнуслива и не му духала. Така, че той си намерил младо и стегнато телце с което да се гаври. Удрял я е когато не е успявала да изгълта цялото количество кисела сперма, заедно със собствените ѝ слюнки и лиги. Плюел е в устата и по невинното ѝ момичешко лице. Когато свършвал в устата ѝ се изпикавал доволно и я карал да му благодари.
– Благодаря чичо, че ме чука като малка курвичка! – нотките болка караха гласът ѝ да скърца.
– Сподели ли с някой?
– Да, когато ми разцепи гъза една нощ, след като беше пил някакви хапчета за надървяне. Члена му беше огромен и проникваше с много злоба. Тласъците, един след друг… оставиха ме без въздух, докато натискаше главата ми към възглавницата. Задушавах се Отче…
Продължи да ми разказва, как е влязла в стаята на родителите си плачеща, пребита и насилена. Изплакала е какво ѝ се случва, като е очаквала топлина и подкрепа. Вместо това получила още стабилна доза бой от баща си, а майка ѝ през цялото време ѝ крещяла, че е малка мръсна курва и лъжкиня, и че няма да позволи тези лъжи да излязат от къщата ѝ, за да ги одумват хората. Слушах и не можех да повярвам. Болката в очите ѝ от спомена за преживяното беше достатъчно красноречива.
– Когато чичо ми ме изнасилваше вашия Бог къде беше, Отче?
Хванах ръката ѝ. Исках да усети топлина и подкрепа – това, което близките ѝ бяха отказали да ѝ дадът. Държах я силно и нямаше да я пусна, без значение какво щеше да се случи с нас през този ден.
– Не си била виновна… ти не си била, Йоанна!
Тя вдигна гневния си поглед към мен.
– Но на вашия Господ не му пукаше, Отец Йордан, дали съм виновна или невинна… не се намеси, когато усещах разваления дъх на чичо ми в лицето си. Молех се, Отче… толкова силно и чисто се молех този път поне да не ме чука в дупето! Глух беше за молитвите ми вашия Господ!
Държах ръцете ѝ в своите. Целунах ги. Беше порив, който не можах да контролирам. Топлият ми дъх, допирът на устните ми с плътта ѝ я накара да потрепне. Имаше пропукване за секунда, усетих го. Тя имаше нужда от това да бъде чута и да усети човешка близост.
– Йоанна, какво се случи след това?
Обясни ми, че чичо ѝ загубил интерес към нея в момента, в който тя е спряла да се съпротивлява. Просто е чакала да приключи, взимала е душ и си лягала.
– Чичо ти… какво стана с него?
В усмивката ѝ имаше такава гордост.
– Получи си го, Отче… наскоро. Аз раздадох справедливост, а не Господ и не неговите ангели. Аз го направих!
Сподели ми, че я чука местния циганския барон.
– Знаете ли, че освен “Вавилон” ме наричат и “Анна Позорния стълб”?
Бях чул, но нямах и на идея защо.
– Сюлейман обича да прави подаръци на роднините си от мъжка линия… на чичовци, братовчеди и братя.
Тя била този подарък. Нищо не надървяло циганите така, както груповото ебане на красива бяла българка. Изкарвали си го върху нея за всеки път, когато някой ги наричал “мръсни цигани”. Желанието им да унищожат путката ѝ, докато я унижават, толкова ги възбуждало. Да се гаврят и да я насилват им носело такова удоволствие. Сюлейман останал повече от очарован от това, че тя никога не го изложила пред семейството. Приела с охота да бъде личния му “Позорен стълб”. Не протестирала и не се оплаквала, а оставила да бъде бита и шибана, като най-долната курва. Обичали да им почиства мръсните задници с език. Съвършената курва, при това бяла като ангел! Въртяла езика си в циганските им ануси толкова старателно и облизвала всичко, като не я било гнус. Правела всичко с желание. Така, както само една мръсница може да се наслаждава на мърсотията и перверзията, която се изсипвали върху нея. Превърнала се в гвоздея на сбирките им. Нито един барон нямал това, което имал той – “Позорен стълб”. Затрупвал я с щедри подаръци, грижил се за личния ѝ комфорт нищо да не ѝ липсва и никой да не я притеснява, а когато поискал тя отивала и духала като луда на всички поканени. Разтваряла сама гъза си и го въртяла толкова умело върху поредния черен кур, който ѝ го забивал. Обадил ѝ се един ден и казал, че ще я очакват група от осем мъже. Била на разположение цяла вечер, като те се редували къде да ѝ го набиват, а тя поемала всичко. Успяла да спечели овации, когато поела два кура в гъза. Анусът ѝ бил толкова широко разтворен и пълен с гореща циганска сперма, която преливала от лайняната ѝ дупка. Питала за още… не ѝ стигало ебането, въпреки разкъсванията на вагината и ануса. Били омагьосан от нея. Невинност в очите ѝ и поквара между краката. В края на вечерта цялата била покрита със сперма и пикня.
– Ако го има вашия Господ съм му благодарна, че ми е отредил такъв еблив задник!
Въздух нямах в гърдите. Коя беше тази… не и момичето, което сади рози в двора на този храм.
– Коя си ти? – попитах я толкова тихо.
Погледа ѝ беше пълен с мъст и злоба.
– Не ме ли познавате, Отче Йордан? Аз съм… Вавилон!
Позицията на тялото ѝ беше агресивна.
– Няма да ме прекъсвате повече, Отче! Вие сте тук за да слушате, а не за да ме съдите!
Обясни ми как Барона бил готов да сложи света в краката ѝ. Тогава за първи път поискала нещо от него.
– Разплата за погубената ми невинност! Устроих си забавление от семеен характер…
Поискала да отвлекат братовчедка ѝ, дъщерята на чичо ѝ. Накарала го да гледа, как я скъсват от ебане и я превръщат в същата курва, като нея. Чичо ѝ не можел да направи нищо. Умолявал я през сълзи, докато гледал, какво се случва с дъщеря му… как пикаят в устата ѝ и я карат да им благодари, как си я въртят и я унищожават от чукане. Невинна жена, подложена на животинско изнасилване от мръсни нерези – това била цената, която братовчедка ѝ трябвало да плати, заради греховете на баща си. Йоанна останала глуха за молбите и воплите му, като наредила на придружаващата я наказателна група и чичо ѝ да си го получи.
– Ебете, докато гъза му не почне да хвърля искри, като звездата на Кремъл!
Така и направили… оставили го полужив с ректални разкъсвания и тежки физически последици след побоя.
– Знаете ли кога разбрах, че в мен не е останало нищо човешко? Не трепнах и не изпитах капка милост, докато се наслаждавах на цялото издевателство. Бях толкова влажна и възбудена! Нямаше го и тогава вашия Бог, Отче, докато братовчедка ми плащаше за греховете на баща си!
Свят ми се виеше, устата ми беше пресъхнала, пулсът ми толкова ускорен и това не беше най-лошото… бях ужасно възбуден и надървен до кокал. Беше ми топло и имах чувството, че въздуха в стаята е на привършване.
– Нищо от това нямаше да се случи, ако родителите ми се бяха намесили адекватно. Гневът ми към тях е толкова силен, че го усещам като физическо проявление Отче!
Попитах я, дали не са се оплакали в полицията чичото и дъщеря му. Била ги заплашила, че ако го направят ще пострадат много тежко. Доколкото разбрала братовчедка ѝ отказвала да говори с бащи си.
– Обвинява го за случилото ѝ се, но каквото посееш това ще пожънеш! Нали така, Отец Йордан?

Следва продължение…