Сочна пичка да ти се изблещи насреща

Дядо Пеньо, бивш виден селски коцкар, е дошъл при своя по-млад приятел – доктора на селото, хем на преглед, хем на раздумка…
-Одъртях – оплаква се дядо Пеньо. –кръст ме боли, коленете ме въртят, ту тук ме пробожда, ту там…
-От ЕГН-то е – успокоява го докторът. –С годините едни такива сложни промени настъпват в организма. Хормоните и секретите намалявят, жлезите не функционират правилно… Абе – подкача го той –поебваш ли още? Славата ти в околията се носеше. Кажи, поебваш ли?
-Хич! – клати отрицателно глава старецът-легенда. –Наборките ми одъртяха, не хващат око, а и по-младичките, и те натам вървят…
-Това е най-голямата ти грешка, защото спермата е най-важният секрет! – мъдро говори докторът –Пък и като няма кого и как, прави от време на време и по една чекия. Все е нещо да си пуснеш семето, да олабиш възело – здравословно е.
-Ех, докторе, зелен си още – въздъхва дядото. –От мен запомни най-важното. С омекнал хуй пак можеш да позалъжеш някоя жена, че си я наебал. Пръст ще й сложиш в путето, клиторчето й ще поразтриеш, ще я поближеш и като си пусне мъзгата, можеш все пак да го набуташ. Тя ще го засмуче, да те изцеди. Та не забравяй, че с мек кур може с майсторлък всичко да направиш. Само чекия не става. Чекия става с корав кур.

Излиза докторът от кабинета, а дядо Пеньо се опасва зад паравана. През това време влиза сестрата, която не е в първа младост, а пред пенсия, но все пак още хваща окото. Хвърля тя престилката, за да се преоблече, че ще си ходи вече, и смъква пликчетата, за да ги смени с нови. Дядо Пеньо мярка големия неин задник, яките белдъри, че и рошавата й пичка, която просто се облещва срещу него. И без да разбере как, натопорчва големия си кур. Сетил се в тоз момент за съвета на доктора, започва да джуса чекия, изпълнен с радост и горд от надървянето. И тогава, за беда ли, за късмет ли, сестрата го чува и наднича зад паравана. Първото, което вижда, е огромния му грездей с червената му като великденско яйце глава. Тя до такава степен е впечатлена, че загубва ума и дума. И понеже и дядото е в екзалтация, съвсем не мисли да спира, а продължава да джуса, докато гранатометът му изригва! Инстинктивно, без дори за миг да се замисля, тя прикляква и го хваща за кура, и успява само да промълви:
-Ше изплескаш всичко с тоя пожарогасител бе, човек!
И му налапва кура, осмуква го и дори не съзнава какво върши, даже го облизва старателно.
След процедурата, все още насън – в хипноза, тя скача и бързо се облича. Без думи, без погледи, без жест. Излиза иззад паравана и дядо Пеньо, но съвсем не е смутен и сияе от радост. А когато след минути докторът се връща в кабинета, дядо Пеньо му разкрива новооткритата истина, по-точно допълва старата:
За да направиш чекия, докторе, е нужен непременно надървен кур. А за да има корав кур, трябва сочна пичка да му се облещи насреща!

Повече приказки няма. Сестрата е видимо поуспокоена, че и доволна, докторът се радва на новата умна фраза. Изобщо трагични последици няма, даже напротив, приятни са. Защото сестрата и дядо Пеньо все пак имат обща тайна. А общата тайна сближава хората. И никак не е чудно, че след няколко дни сестрата, попрецъфтяла паресница, на която обаче все още “й тече мъзгата”, наобикаля зеленчуковите градини на стареца, където той копае.
-Дядо Пеньо, какво мислиш? – подхваща го тя. –Дали тая краставица е по-голяма от оная ти работа в гащите? Любопитно е да се знае.
-Ами ела го побарай де, сестро – усмихва се той. –И ще се увериш. Пък ако не стане, направи му една свирка. Няма начин при весела свирка – мераклия играч да не скочи…!